Държавна агенция „Разузнаване“ е създадена със Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, приет от 43-то Народно събрание на 01.10.2015 г., обнародван в брой 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., и в сила от 01.11.2015 г.
Този нормативен акт е първата законова рамка на цивилното разузнаване в българската правна история. Законът регламентира ясно отношенията на Агенцията с висшите органи на държавната власт и създава основа за хармонизиране на дейността й с другите органи и администрации от системата за защита на националната сигурност. Законът урежда устройството, дейностите и функционирането на Агенцията и статуса на нейните служители. Разписани са основните функции и дейности, както и организацията, способите и средствата за изпълнението им.
Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ влезе в сила едновременно със Закона за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност (ЗУФСЗНС), обнародван в брой 61 на Държавен вестник от 11.08.2015 г., и отношението между двата закона е като отношение на специален към общ закон. ЗУФСЗНС въвежда понятията “национална сигурност” и “система за защита на националната сигурност”. Общият закон очертава ролята на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност и въвежда задължение за координация и взаимодействие между тях. Този закон конституира Съвета по сигурността като консултативен и координиращ орган към Министерския съвет по въпросите на националната сигурност.
ЗУФСЗНС полага основите на отчетността и контрола върху дейността на органите и структурите от системата за защита на националната сигурност, като ги подлага на парламентарен, административен, съдебен и граждански контрол.
По силата на разпоредби, съдържащи се в различни закони, на Държавна агенция „Разузнаване“ или на нейния председател са предоставени специфични правомощия.
-
Закон за Държавна агенция "Разузнаване"
Законът за ДАР урежда устройството, дейностите и функционирането на Агенцията и статуса на нейните служители. Разписани са основните функции и дейности, както и организацията, способите и средствата за изпълнението им.
Законът определя институционалното място на разузнаването в системата на изпълнителната власт – Агенцията е непосредствено подчинена на Министерския съвет и участва в дейността на разузнавателните общности на Европейския съюз (ЕС) и на организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).
Законодателят задължава Агенцията да предоставя разузнавателна информация на председателя на Народното събрание, президента на републиката, министър-председателя и министрите. Законът въвежда изискването Агенцията да предоставя еднаква по обем и съдържание информация на президента на страната, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя. Предвижда се възможност Министерският съвет да определи и други държавни органи като адресати на разузнавателна информация.
Агенцията се ръководи от председател, който се назначава с указ на президента на страната по предложение на Министерския съвет за срок пет години. Председателят се подпомага от зам.-председатели, които се назначават с решение на Министерския съвет за срок от пет години по предложение на председателя.
Министър-председателят по предложение на председателя на Агенцията назначава инспектор, на когото са възложени контролни функции при провеждане на държавната политика в ДАР. Назначаването на инспектора като служител на Агенцията от министър-председателя е израз на стремежа към осигуряване на по-голяма независимост в контрола за законност. Независимостта на инспектора е от особено значение при осъществяването на контрол върху условията, реда за извършването и финансовата отчетност на средствата за особени разходи.
В Агенцията може да се обработват лични данни, като при обработването им не се иска съгласието и не се информира физическото лице и данните не се предоставят на трети лица. Агенцията създава и поддържа собствен архив и специална картотека за съхраняване на документи, сведения и данни за чужди граждани.
Законът въвежда ограничителни разпоредби по отношение осъществяване на правото на достъп по Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация. Агенцията не предоставя данни за служители, за лица, които й сътрудничат, както и за оперативно-разузнавателните дейности на Агенцията. Държавна агенция "Разузнаване" може да откаже предоставяне на информация за свои служители на прикритие и за лица, които й сътрудничат или са й сътрудничили, за да се гарантира защитата на интересите, способите и средствата за придобиване на информация.
Според закона служителите на Държавна агенция "Разузнаване" са държавни служители или лица, работещи по трудово правоотношение. Държавните служители по закона за Държавна агенция „Разузнаване“ са особен вид държавни служители и освен типичните права и задължения на държавните служителите по Закона за държавния служител имат и специфични такива. -
Правилник за прилагане на Закона за Държавна агенция "Разузнаване"
Правилникът за прилагане на Закона за Държавна агенция "Разузнаване", приет с Постановление № 66 на Министерския съвет от 28.03.2016 г. (Обн., ДВ, бр. 27 от 05.04.2016 г., в сила от 05.04.2016 г.) предлага нормативно развитие на законовата уредба по въпросите, за които е налице законово препращане.
Правилникът предлага адресати на разузнавателна информация да бъдат освен установените в Закона за Държавна агенция "Разузнаване", и ръководителите на служби за сигурност и служби за обществен ред и ръководителите на агенции и институции съобразно функциите им, свързани с националната сигурност.
С Правилника се посочват необходимите документи за заемане на длъжност на държавен служител в Агенцията, както и редът за възникване, изменение и прекратяване на служебното правоотношение. Предлага се установяването на годността на кандидатите за държавна служба в Агенцията да се извършва чрез медицинско изследване. За длъжностите, за които се изисква достъп до класифицирана информация, кандидатите се проучват за надеждност съгласно ЗЗКИ. Кандидатите за работа в Агенцията подлежат на проверка за психологическа пригодност чрез провеждане на психологическо изследване от експерти психолози.
Правилникът предлага всеки от предвидените в закона четири ранга за разузнавачи и два ранга за сътрудници да има четири степени, които ще създадат възможности за равномерно кариерно развитие по отношение на израстване в ранг и степен на държавните служители. Съдържат се текстове относно условията и реда за преминаване в по-висок или по-нисък ранг, степен или длъжност. Този подзаконов акт предвижда провеждане на междинно и годишно атестиране на служителите на Агенцията въз основа на оценки от 1 до 5 по система от критерии. Предлага се процедура за обжалване на атестационните оценки.
Регламентират се основните елементи на прикриващото и прикрито служебно правоотношение на служителите на и под прикритие.
Нормативни актове
- Конституция на Република България
- Закон за управление и функциониране на СЗНС
- Закон за Държавна агенция "Разузнаванe"
- Правилник за прилагане на ЗДАР
- Закон за защита на класифицираната информация
- Правилник за прилагане на Закона за защита на класифицираната информация
- Закон за специалните разузнавателни средства
- Закон за достъп до обществена информация
- Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество
- Закон за Консултативен съвет за национална сигурност
- Закон за противодействие на корупцията
- Списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна в Държавна агенция „Разузнаване”