История

Още преди създаването на Аспарухова България българите прилагат свои по същество разузнавателни практики. Успехът на водените битки е тясно свързан с ролята на разузнавателните конни отряди и на съгледвачите. Придобиването на информация за плановете и намеренията на неприятеля неизменно съпътства държавническата дейност за целия период до падането на България под османска власт, когато държавата изчезва от политическата карта на тогавашния свят. След близо петвековно затишие първите наченки на подновяване на разузнавателната дейност на българите са от периода на борбата им за освобождение.*

 
  • 1867
    1867

    В „Привременния закон за народните горски чети за 1867 г.”,подготвен под негово ръководство, са разписани правила за вътрешния ред в четите, включително и за противодействие на шпионската дейност.

  • 1821 - 1867
    1821 - 1867

    Георги Раковски прилага разузнавателни и контраразузнавателни методи и средства при създаването и легализирането на Първа и Втора българска легия в Белград.

  • 1871
    1871

    "Както членовете на Ц. Ком. ни са никому известни, тъй също и членовете на Чясниять Ко. са тайни... Никой отъ Чястните Комитети няма да знай де е Ц. ко. и кои лица гу съставляватъ... А за да можатъ да бъдатъ и съобщенията между него и Чяснити Комитети по-сигорни, нареди ревулуционерна тайна поща." Из “Нареда на работниците за освобождението на българският народ"

  • 1837 - 1873
    1837 - 1873

    Васил Левски организира ефективна и мащабна революционна националноосвободителна организация, в чиято основа заляга принципът на конспирацията - пароли, тайни срещи, конспиративни явки...

  • 1891
    1891

    С Указ № 185 на княз Фердинанд е утвърден Законът за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, съгласно който към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация.

  • 1876 -1878
    1876 -1878

    Подготовката на Априлското въстание и Руско-турската война налага изключително интензивна работа по събиране на тайни сведения. В първите години след Освобождението естествен приоритет има военното разузнаване.

  • 1907
    1907

    С Указ № 190 на княз Фердинанд Информационното бюро е преобразувано в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, чиято роля през Балканската война и Междусъюзническата война нараства.

  • 1891
    1891

    С Указ № 176 е създадено "Учебно бюро" - първият орган за предоставяне на военна информация по данни от открити източници, а през 1903 г. се създава Информационно бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията.

  • 1919
    1919

    Съгласно Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена, а дейността на Разузнавателната секция е силно ограничена.

  • 1914 - 1918
    1914 - 1918

    По време на Първата световна война Разузнавателната секция е трансформирана в отделение в Оперативния отдел на Щаба на армията.

  • 1940
    1940

    През 1940 г. в хода на Втората световна война Разузнавателната секция е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО - ЩВ) с три отделения: РО-1 - външно разузнаване, РО-2 - вътрешно разузнаване, и РО-3 - контраразузнаване.

  • 1938
    1938

    Със Солунската спогодба от 1938 г. са отменени военните клаузи на Ньойския договор и Разузнавателната секция възобновява дейността си.

  • 1990
    1990

    На 05.02. с Указ № 152 на Държавния съвет на Народна република България се създава Националната разузнавателна служба (НРС) при Държавния съвет.

  • 1947
    1947

    На 23 май с постановление на Министерския съвет цивилното външнополитическо разузнаване се обособява като самостоятелно звено под ръководството на Борислав Николчев и до края на 1989 г. функционира като структура в Министерството на вътрешните работи.

  • 2015
    2015

    На 01.11.2015 г. влиза в сила Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), обнародван в бр. 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., с който се създава ДАР - правоприемник на НРС.

  • 1995
    1995

    Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, обнародван в Държавен вестник, бр. 112 от 27.12.1995 г., НРС е включена в състава на въоръжените сили.

*Данните са заимствани от юбилейната книга "В защита на Отечеството. 100 години българско военно разузнаване"

Снимките са заимствани от Дигиталната библиотека на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, фонд „Портрети и снимки”

Ръководители на цивилното разузнаване

 
  • 1949 - 1952

    Генерал-лейтенант Христо Боев Петашев

  • 1947 - 1949

    Борислав Николов Николчев

  • 1964 - 1967

    Генерал-майор Костадин Иванов Атанасов

  • 1952 - 1964

    Генерал-майор Господин Гочев Стоянов

  • 1968 - 1972

    Генерал-лейтенант Димитър Стоянов Кьосев

  • 1967 - 1968

    Генерал-майор Янко Христов Иванов

  • 1973 - 1986

    Генерал-лейтенант Васил Иванов Коцев

  • 1972 - 1973

    Генерал-лейтенант Стоян Генов Савов

  • 1990 - 1991

    Генерал-майор Румен Димитров Тошков

  • 1986 - 1990

    Генерал-лейтенант Владимир Тодоров Николов

  • 1997 - 2003

    Генерал-майор Димо Георгиев Гяуров

  • 1991 - 1997

    Генерал-лейтенант Бриго Христофоров Аспарухов

  • 2012 - 2018

    Драгомир Здравков Димитров

  • 2003 - 2012

    Генерал-лейтенант Кирчо Иванов Киров