История

Още преди създаването на Аспарухова България българите прилагат свои по същество разузнавателни практики. Успехът на водените битки е тясно свързан с ролята на разузнавателните конни отряди и на съгледвачите. Придобиването на информация за плановете и намеренията на неприятеля неизменно съпътства държавническата дейност за целия период до падането на България под османска власт, когато държавата изчезва от политическата карта на тогавашния свят. След близо петвековно затишие първите наченки на подновяване на разузнавателната дейност на българите са от периода на борбата им за освобождение.*

1867

В „Привременния закон за народните горски чети за 1867 г.”,подготвен под негово ръководство, са разписани правила за вътрешния ред в четите, включително и за противодействие на шпионската дейност.
1821 - 1867

Георги Раковски прилага разузнавателни и контраразузнавателни методи и средства при създаването и легализирането на Първа и Втора българска легия в Белград.
1871

"Както членовете на Ц. Ком. ни са никому известни, тъй също и членовете на Чясниять Ко. са тайни... Никой отъ Чястните Комитети няма да знай де е Ц. ко. и кои лица гу съставляватъ... А за да можатъ да бъдатъ и съобщенията между него и Чяснити Комитети по-сигорни, нареди ревулуционерна тайна поща." Из “Нареда на работниците за освобождението на българският народ"
1837 - 1873

Васил Левски организира ефективна и мащабна революционна националноосвободителна организация, в чиято основа заляга принципът на конспирацията - пароли, тайни срещи, конспиративни явки...
1891

С Указ № 185 на княз Фердинанд е утвърден Законът за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, съгласно който към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация.
1876 -1878

Подготовката на Априлското въстание и Руско-турската война налага изключително интензивна работа по събиране на тайни сведения. В първите години след Освобождението естествен приоритет има военното разузнаване.
1907

С Указ № 190 на княз Фердинанд Информационното бюро е преобразувано в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, чиято роля през Балканската война и Междусъюзническата война нараства.
1891

С Указ № 176 е създадено "Учебно бюро" - първият орган за предоставяне на военна информация по данни от открити източници, а през 1903 г. се създава Информационно бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията.
1919

Съгласно Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена, а дейността на Разузнавателната секция е силно ограничена.
1914 - 1918

По време на Първата световна война Разузнавателната секция е трансформирана в отделение в Оперативния отдел на Щаба на армията.
1940

През 1940 г. в хода на Втората световна война Разузнавателната секция е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО - ЩВ) с три отделения: РО-1 - външно разузнаване, РО-2 - вътрешно разузнаване, и РО-3 - контраразузнаване.
1938

Със Солунската спогодба от 1938 г. са отменени военните клаузи на Ньойския договор и Разузнавателната секция възобновява дейността си.
1990

На 05.02. с Указ № 152 на Държавния съвет на Народна република България се създава Националната разузнавателна служба (НРС) при Държавния съвет.
1947

На 23 май с постановление на Министерския съвет цивилното външнополитическо разузнаване се обособява като самостоятелно звено под ръководството на Борислав Николчев и до края на 1989 г. функционира като структура в Министерството на вътрешните работи.
2015

На 01.11.2015 г. влиза в сила Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), обнародван в бр. 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., с който се създава ДАР - правоприемник на НРС.
1995

Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, обнародван в Държавен вестник, бр. 112 от 27.12.1995 г., НРС е включена в състава на въоръжените сили.