ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКОТО РАЗУЗНАВАНЕ

Корените на българското разузнаване се откриват още в древността и са свързани с двата народа, формирали българската държава – славяни и прабългари. Специфичните умения, които са прилагали в своите действия за завземане на нови територии и за утвърждаване позициите си на картата на Европа, са описани в древните хроники.

Византийският хронист Теофан Изповедник дава първото документирано сведение за разузнавателна операция в историята на България от 775 г., което се свързва с хан Телериг (768 - 777 г.). Българският владетел се досещал, че в дворците на Плиска византийският император имал доверени хора, които го осведомявали за бъдещите му действия, и с хитрост противодействал на това. За да ограничи византийското влияние в столицата на страната ни, хан Телериг праща писмо до императора Константин V (741 - 775 г.), в което пише: „Възнамерявам да избягам и да дойда при теб. Но изпрати ми обещание, че няма да пострадам и ми съобщи кои приятели имаш тук, за да им се доверя и да ми помогнат“. Византийският император лекомислено се доверил и изпратил имената на шпионите си, а българският владетел от своя страна ги изтребил всички.

Следващият исторически документиран епизод за разузнавателна дейност е свързан с действията на търновските братя Асен и Петър, които след полагането на началото на Втората българска държава окончателно успяват да затвърдят независимите ѝ позиции. Успешно е осъществена проста, но ефективна операция по дезинформация. През 1190 г. византийската армия, начело с император Исак II (1185 - 1195 г.), обсажда българската столица Търново, но мним дезертьор от българската войска „осведомява“ византийците, че от север през р. Дунав многобройна куманска конница се е насочила в помощ на обсадените. Византийците приемат тези сведения за истина и преценявайки, че тази помощ би изменила сериозно съотношението на силите в полза на противника си, започват оттеглянето си. От своя страна българската армия организира засада в Тревненския проход, в резултат на която Византия търпи сериозно поражение.

В периода на османското владичество не може да се говори за българско разузнаване. Единствено хайдушките чети извършват подобна дейност, но в повечето случаи тя е на ниско и неефективно ниво. Основите на съвременното българско разузнаване са положени по времето на българското Възраждане и структурирането на Националноосвободителното движение – в средата на XIX век.

1867

В „Привременния закон за народните горски чети за 1867 г.”,подготвен под негово ръководство, са разписани правила за вътрешния ред в четите, включително и за противодействие на шпионската дейност.
1821 - 1867

Георги Раковски прилага разузнавателни и контраразузнавателни методи и средства при създаването и легализирането на Първа и Втора българска легия в Белград.
1871

"Както членовете на Ц. Ком. ни са никому известни, тъй също и членовете на Чясниять Ко. са тайни... Никой отъ Чястните Комитети няма да знай де е Ц. ко. и кои лица гу съставляватъ... А за да можатъ да бъдатъ и съобщенията между него и Чяснити Комитети по-сигорни, нареди ревулуционерна тайна поща." Из “Нареда на работниците за освобождението на българският народ"
1837 - 1873

Васил Левски организира ефективна и мащабна революционна националноосвободителна организация, в чиято основа заляга принципът на конспирацията - пароли, тайни срещи, конспиративни явки...
1891

С Указ № 185 на княз Фердинанд е утвърден Законът за устройството на въоръжените сили на Българското княжество, съгласно който към Канцеларията на Министерството на войната се формира специално звено за обработване на разузнавателната информация.
1876 -1878

Подготовката на Априлското въстание и Руско-турската война налага изключително интензивна работа по събиране на тайни сведения. В първите години след Освобождението естествен приоритет има военното разузнаване.
1907

С Указ № 190 на княз Фердинанд Информационното бюро е преобразувано в Разузнавателна секция към Оперативното отделение на Щаба на армията, чиято роля през Балканската война и Междусъюзническата война нараства.
1891

С Указ № 176 е създадено "Учебно бюро" - първият орган за предоставяне на военна информация по данни от открити източници, а през 1903 г. се създава Информационно бюро към Оперативното отделение на Щаба на армията.
1919

Съгласно Ньойския мирен договор Българската армия е съкратена, а дейността на Разузнавателната секция е силно ограничена.
1914 - 1918

По време на Първата световна война Разузнавателната секция е трансформирана в отделение в Оперативния отдел на Щаба на армията.
1940

През 1940 г. в хода на Втората световна война Разузнавателната секция е реорганизирана в самостоятелен Разузнавателен отдел на Щаба на войската (РО - ЩВ) с три отделения: РО-1 - външно разузнаване, РО-2 - вътрешно разузнаване, и РО-3 - контраразузнаване.
1938

Със Солунската спогодба от 1938 г. са отменени военните клаузи на Ньойския договор и Разузнавателната секция възобновява дейността си.
1990

На 05.02. с Указ № 152 на Държавния съвет на Народна република България се създава Националната разузнавателна служба (НРС) при Държавния съвет.
1947

На 23 май с постановление на Министерския съвет цивилното външнополитическо разузнаване се обособява като самостоятелно звено под ръководството на Борислав Николчев и до края на 1989 г. функционира като структура в Министерството на вътрешните работи.
2015

На 01.11.2015 г. влиза в сила Законът за Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР), обнародван в бр. 79 на Държавен вестник от 13.10.2015 г., с който се създава ДАР - правоприемник на НРС.
1995

Със Закона за отбраната и въоръжените сили на Р България, обнародван в Държавен вестник, бр. 112 от 27.12.1995 г., НРС е включена в състава на въоръжените сили.