Служебният знак на ДАР има следните елементи, съобразени с институционалната хералдика:
- Лъв и трибагреник - традиционни символи, които олицетворяват мисията на разузнаването в защита на сигурността и националните интереси и неразривната му връзка с българската държавност от създаването й до наши дни.
- Земно кълбо - стилизиран символ на насочеността и сферата на работа на ДАР, а именно - извън пределите на страната, в различни точки и кризисни райони на света, в името на мира и сигурността в световен мащаб.
- Квадрат - символ на постоянство и сигурност, на присъщите за разузнаването проницателност, плановост и визионерство в действията за постигането на целите и реализирането на държавните приоритети.
- Четирите стилизирани стрелки - свързват се с четирите посоки на света и символизират придобиване и анализиране на разузнавателна информация от всички точки по света.
В своята съвкупност елементите на служебния знак определят ДАР като българска държавна институция от системата за национална сигурност, която се занимава със събиране на актуална и достоверна разузнавателна информация от различни региони по света с цел защита на сигурността, отстояване на интересите и реализиране на приоритетите на Република България.
Професионалният празник на служителите на Държавна агенция “Разузнаване” е 1-ви ноември. Датата се свързва с влизането в сила на първия самостоятелен нормативен акт за цивилното разузнаване в българската история – Закона за Държавна агенция „Разузнаване“.
До приемането на закона в исторически план външнополитическо разузнаване съществува в България още от 1925 г., когато със Закона за администрацията и полицията в Дирекция на полицията в Отдел „Държавна сигурност“ се обособява външнополитическа служба с основно задължение да осъществява разузнавателна дейност, която е първият опит за създаване на цивилно разузнаване в Царство България.
От 1925 до 1990 г. външнополитическото разузнаване съществува като: част от Дирекция на полицията (1925-1944 г.); част от Министерството на вътрешните работи (1944-1990 г.). В този период структурите, на които сме наследници, преминават редица законови промени – през 1934 г., 1937 г., в началото на 1944 г. и най-мащабната – през 1947 г., когато „Държавна сигурност“ е организирана по съветски образец.
На 05.02.1990 г. с Указ на председателя на Държавния съвет на Република България се създава Националната разузнавателна служба, като по отношение на правомощията на нейния ръководител и статуса на служителите й се прилагат законите за отбраната и въоръжените сили.